„ИЗ ПИСМО” („ИЗ ПИСЬМА”)
Владимир Сергеевич Соловьёв (1853-1900 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Владимир Соловьов
ИЗ ПИСМО
Споделям, първо, друже мой прекрасен,
че повече от век в света, уви,
на всички образовани е ясно,
че няма факт пространство-времеви;
че туй е само призрак субективен
или, накратко казано, лъжа.
Нали, щом реализмът е наивен,
маймуни само ще му подлежат.
А щом е тъй, раздяла с много мъка
като пространство-времеви мираж
е нула, също и тъга, и скука,
и всичко друго от живота наш...
Признаваме: откакто сме се сбрали
сред земния безсмислен разнобой,
едва двамина умни са живяли –
Кант философът и прадядо Ной.
Единият доказа априорно,
че безразлично всичко се тълпи,
а другият практичен бе безспорно:
напи се и се тръшна да поспи.
Ударения
ИЗ ПИСМО
Споде́лям, пъ́рво, дру́же мой прекра́сен,
че по́вече от ве́к в света́, уви́,
на вси́чки образо́вани е я́сно,
че ня́ма фа́кт простра́нство-времеви́;
че ту́й е са́мо при́зрак субекти́вен
или́, накра́тко ка́зано, лъжа́.
Нали́, щом реали́змът е наи́вен,
майму́ни са́мо ще му подлежа́т.
А що́м е тъ́й, раздя́ла с мно́го мъ́ка
като́ простра́нство-времеви́ мира́ж
е ну́ла, съ́що и тъга́, и ску́ка,
и вси́чко дру́го от живо́та на́ш...
Призна́ваме: отка́кто сме се сбра́ли
сред зе́мния безсми́слен разнобо́й,
едва́ двами́на у́мни са живя́ли –
Кант филосо́фът и прадя́до Но́й.
Еди́ният дока́за априо́рно,
че безразли́чно вси́чко се тълпи́,
а дру́гият практи́чен бе безспо́рно:
напи́ се и се тръ́шна да поспи́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Соловьёв
ИЗ ПИСЬМА
Во-первых, объявлю вам, друг прелестный,
Что вот теперь уж более ста лет,
Как людям образованным известно,
Что времени с пространством вовсе нет;
Что это только призрак субъективный,
Иль, попросту сказать, один обман.
Сего не знать есть реализм наивный,
Приличный ныне лишь для обезьян.
А если так, то, значит, и разлука,
Как временно-пространственный мираж,
Равна нулю, а с ней тоска и скука,
И прочему всему оценка та ж…
Сказать по правде: от начала века
Среди толпы бессмысленной земной
Нашлись всего два умных человека –
Философ Кант да прадедушка Ной.
Тот доказал методой априорной,
Что, собственно, на все нам наплевать,
А этот – эмпирически бесспорно:
Напился пьян и завалился спать.
1890 г.
---------------
Руският поет, публицист, литературен критик, религиозен мислител, философ и преводач Владимир Соловьов (Владимир Сергеевич Соловьев) е роден на 16/28 януари 1853 г. в Москва. Завършва историко-филологическия факултет при Московския университет (1874 г.). Преподава в Московския университет (от 1874 г.), член е на Комитета на учените към Министерството на народната просвета (1877 г.), доктор по философия към Петербургския университет (1880 г.), почетен академик към Императорската академия на науките (1900 г.). Публикува поезия и статии по въпроси, свързани с литературата, изкуствата, обществото и църквата, в списания и вестници като „Вопросы философии”, „Вестник Европы”, „Русское обозрение”, „Русь” и др. Превежда творби на Платон, Кант, Ланге и др. Проповядва утопичния идеал за световната теокрация. Оказва голямо влияние на руската религиозна философия и на поезията на руските символисти. Автор е на философски трудове и литературоведчески трактати като „Кризис западной философии” (1874 г.), „Философские начала цельного знания” (1877 г.), „Критика отвлеченных начал” (1880 г.), „Три речи в память Достоевского” (1883 г.), „На пути к истинной философии” (1883 г.), „Россия и Вселенская церковь” (1889 г.), „Красота в природе” (1889 г.), „Общий смысл искусства” (1890 г.), „Об упадке средневекового миросозерцания” (1891 г.), „Смысл любви” (1894 г.), „Оправдание добра” (1897 г.), „Тайна прогресса” (1898 г.) и „Три разговора о войне, прогрессе и конце всемирной истории” (1900 г.). Умира на 31 юли/13 август 1900 г. в имението Узкое, Московска губерния.